Как да се справим с националната травма от 6 януари
Още от нашата входяща кутия:
До редактора:
Отново „ В търсене на изгубения олтар на забравата “, от Линда Кинстлър (есе за посетител на мненията, юни 16), за това по какъв начин Америка към момента обработва събитията от 6 януари и други контузии:
Като доктор Кинстлър, аз също не съумях да намеря оживяла диря от „ олтар на забравата “ в Акропола в Атина. Може би ясният отговор е, че в никакъв случай не е имало подобен. В края на краищата античните атиняни са били прекомерно умни, с цел да повдигнат архитектурно несъгласие в термини - монумент на самия акт на забравата.
Но забравата е това, което съставлява забравата, а забравата — не за себе си, а за неуместните истини — е това, което политиците кариеристи тогава и в този момент постоянно са жадували, колкото и да са нетърпеливи да заметат неуместните обстоятелства под килима на историята.
Наистина, забравата, която доктор Кинстлър чества, потвърждавайки, че ще послужи като подобаващ модел за личното ни политическо държание през днешния ден, докара до изтезанието на Сократ, човек, който доста атиняни желаеха да отстранят от пътя си, тъй като вярваше в истината и не елементарно поносим фалшивостта и простаците.
Да си спомним въстанието от 6 януари в цялата му грозотия, да не го забравяме и наивно да продължим напред, е тъкмо това, от което се нуждае Америка, в случай че желаеме запазете народна власт, която си коства да бъде избавена.
Тръмп слага първокласно внимание върху уменията за спор, до момента в който преценя евентуалните претенденти “ (новинарска публикация, 15 юни):Колко показателно че трите основни фактора на Доналд Тръмп при определянето на кого да избере за собствен претендент за вицепрезидент са набирането на средства, дисциплината в акцията и уменията за спор.
Какво се случи с годността, с цел да успее президентът и външнополитически или законодателен опит? Защо няма същата полемика за възрастта и здравето на господин Тръмп, както има за обсебеността на медиите от президента Байдън?
Над 80 страни упорстват за договаряния за преустановяване на войната на Русия с Украйна ” (новинарска публикация, 17 юни ):Проблемът с провеждането на мирни договаряния сред Украйна и Русия е, че последната към този момент е заграбила територия, за която твърди, че по право е част от Русия, и че нейният деспот Владимир Ето за какво Путин упорства, че ще се бие - евентуално с нуклеарни оръжия - с цел да резервира.
Г-н. Путин също загатна, че счита най-малко елементи от балтийските републики и даже Полша за суверенна съветска територия. Ако му бъде разрешено посредством договаряния да задържи откраднатото под прицела, както му беше разрешено да задържи Крим, какво ще изиска по-късно? Какво ще вземе по-късно с оръжие?
Били сме тук и преди. Преди повече от 80 години различен деспот стартира да завзема територия, за която настояваше, че по право принадлежи на страната му. От време на време той твърдеше, че последното му искане ще бъде последното му; доста пъти това се оказваше неистина.
Западът седеше със скръстени ръце, не желаейки да рискува война, с цел да отбрани дребни, слаби народи от подчинение. Така или другояче получи война, приключила с милиони мъртви и опустошена и разграничена Европа. Днес, с нуклеарни ракети от хиляди в подготвеност, може да бъде още по-лошо.
Както се споделя, тези, които отхвърлят да се поучат от историята, са наказани да я повторят. Искам мир колкото всеки различен, само че не на тази цена. Г-н Путин би трябвало да бъде спрян в този момент и заставен да отстъпи без каквито и да било изгоди за своята експанзия, тъкмо както трябваше да бъде този по-ранен тиранин — в случай че към този момент не е прекомерно късно.
Либералните разкази оставят малко място за съществуване Деца ” (16 юни).Смирено предлагам, че прогресивните не раждат толкоз доста деца, колкото се чака, не заради някакъв пресилен предразсъдък за бъдещето или поглъщащо предпочитание за себеусъвършенстване и обогатяване, а просто тъй като доста прогресивни двойки се нуждаят от финансова непоклатимост като съществена фамилна основа (все по-недостъпна в по-големите градове) и тъй като доста дами желаят сътрудници, които почитат техните потребности и споделят изцяло прочувственото и физическото труд за развъждане на деца.
Вместо да превръщате това в проблем на неправилна политика или нарцисизъм, за какво не изследвате надълбоко практичните аргументи, заради които хората не се възпроизвеждат? Това ще даде по-смислени отговори.
Моника Бхаргава
Бъркли, Калифорния.
